Извисяването на духа, чрез спорта - Любомир Тасков

Съвремениците ни са обсебени от прекалено високо самочувствие - усещат се господари на земята. Лъжливата им самооценка е подплатена от факта, че са заобиколени от машини, които им служат – компютри, автомобили, джиесеми...

“Ми, да, в първобитнообщиннния, във феодалния строй, че и след това двуногите бозайници не са имали телевизори, емпетройки, ескалатори, миксери...”, защитават тезата си онези, които живеят в нашето време. Само, че те пропускат да осъзнаят няколко неща. А именно, че не само машината е зависима от човека, но, че и човека е подвластен от машината. Представете си, че се случи така, че за година-две изчезнат телевизията, радиото, вестниците, интернета... Тогава хомосапиенсът ще изпадне в безпомощно състояние – няма да може да разбере какво ще е времето утре, например, или не ще може да прекоси пеш големия град, не ще може да си запали огън, без запалка или кибрит... А в робовладелския, във феодалния строй предците ни са имали далеч по-развити способности – прекосявали са не градове, а континенти, разчитайки не на самолети, а на собствените си два крака. Да, хората са се оправяли сами, без помощна на машините и са били... по-съвършенни, с по-високи възприятие, с по-големи възможности. Сега машините вършат доста неща, отменят двукракия властелин на света, обаче той става все по-несъвършен, въпреки ширещото му се самочувствие на господар. А на практика “властелинът” не усеща, че се връща в робовладелския строй, където бавно и неусетно се трансформира в роб...на машините, тъй като не може да се отърве от зависимостта си.

Да, човекът става все по-ограничен, все по-безпомощен, все по–обездвижен. Тялото му деградира, духът – също. За съжеление и най-великите умове не са открили машина, която да извисява духа, да издига съзнанието. Затова се налага двуногият сам да се потруди. Защото хомосапиенс без дух, без високо съзнание, е като една най-обикновенна, бръмчащопридвижваща се бричка.

Освен това, хората никак, ама никак не искат да водят животински живот. Но всъщност точно това правят. Човекът, по подобие на магарето – работи, яде, спи и се възпроизвежда. Какво прави в повече той от магарето?! Ами, ползва машини! Само, че магарето и кучето, сами усещат, с душене през муцуната, кога ще завали дъжд, например. А на двуногия му са нужни сателити, апаратури, телевизор, прогноза за времето и чадър, за да разреши проблема с намокрянето. Виж, магарето и кучето не ходят при джипито, да се лекуват, а просто знаят от коя трева да попасат. На хората обаче им трябва лекар, направление, рецепти, лекарства, все неща, затвърждаващи личната им безпомощност. Оказва се, че двукракия властелин се смята за по-съзнателен и по-висшестоящ в йерархията на земята, но всъщност се е запътил да се шири в тясното пространство, някъде между животните и машините.

Какво е спасението от този омагьосан кръг, в който навлиза човечеството?! Разбира се, че спортът! Но не онзи спорт, който сега се практикува, с допинг, с подкупени съдии, и т.н., а спортът като усещането за себенадминаване. С това усещане се въздига духът и съзнанието. С него се прочистват затлачените от злоба, завист, гняв, ненавист, ревност, съмнение... тела. А когато се изхвърлят злобата, завистта, гнева, ненавистта, ревността, ще се освободи пространство, което може да се изпълни с увеличената възприемчивост към издигането на духа, към по-високото съзнание. Машините и животните не могат да го постигнат, понеже не се себенадминават! Но човек може да придобие много красиви усещания! Преди това обаче трябва да направи малко, но смела, изледователска крачка към себенадминаването.