Personal tools
Global Home България За нас Членове Български отбор Размисли на глас Archive 2008 04 25 Радостта от спорта
Българин участва в най-дългото състезание в света
Шопан Цеков бяга 3100 мили (4989 км) за 51 дни за трети път.

Повече
Шри Чинмой маратон и полумаратон "Себенадминаване"
Дата: 30 март (неделя)
Час: 10:00
Място: Олимпийски гребен канал, Пловдив

Резултати

Снимки
Горски крос - 5 км, 2 март 2008

Резултати и репортаж
Снимки
 

Радостта от спорта

| Posted by Baridhi Yonchev | Permanent Link | General
Average Rating: 1 2 3 4 5 ( 0 votes)
Click to change your rating: (not rated)
  worthless bad average good great

За някои спортът е многолик, за други е еднолик! И едните, и други обаче са прави! Но само за себе си! Защото са убедени, че той е това, което те чувстват, виждат, усещат… За едни надпреварата със съперника е възможност за придобиване и изразяване на огромната сила. Те се прекланят пред чуждата и собствената си мощ, стремят се към нея, издигат я на пиедестал, усърдно работят в нейна чест.

За втори състезанието с противника е форма за израз на личната им суета. Те отиват на площадката винаги с нови спортни облекла и пособия, наслаждават се на завистливите погледи, с удоволствие обясняват как и откъде са се сдобили с новите си придобвки. За трети спортът е форма на губене на време. За тях е по-добре, да играят футбол, вместо да решават кръстословица, да прочетат книга или да работят по някакъв начин върху собственото си израстване.

За четвърти надпреварата със съперника е реален шанс за поливането и израстването на собственото его, чрез мачкането на противника, чрез записването на поредния успех. За пети спортът е професия, чрез която намират своята прехрана. Те са превърнали своето хоби в професия, машинално спомагат другите да спортуват.

За шести състезанието със съперника е всичко казано дотук. За седми обаче спортът е нещо друго. Той не е многолик, а еднолик, т.е. форма, носеща най-обикновена радост. Те ползват спорта като възможност не да трупат животинска сила, не да изпълват личната си суета, не да го ползват като възможност за пилеенето на времето, не да израства собственото им его, не да го превръщат в професия, а просто да му се радват. Защото спортът може да бъде носител на простота, лекота, чистота, защото може да разчупи техните ограничения, защото може да ги накара да се концентрират върху друго, а не върху ежедневните възможности за изживяване на страх, съмнение, гняв, завист, защото може да ги прави щастливи, само заради факта, че са надминали собственото си постижение. Всичко това им дава най-обикновена радост, която като перпетуум мобиле подхранва техния стремеж за ежедневно изживяване на нова радост. Просто, нали?!

madhupran

Comments

There are no comments yet.

Trackbacks

There are no trackbacks yet.
website statistics