Спортът като малко дете на себенадминаването

Обичах спорта! Обичах да спортувам в свободното време! Обичах да съм първи! Обичах да побеждавам! Обичах да се състезавам! Обичах да тренирам, за да гледам унизените физиономи на победените... Тяхната мъка, техните сълзи не ме трогваха, защото бях едно обикновенно дете, после обикновен младеж, желаещ да впечатли, да се докаже чрез спорта. Опитах да се реализирам като професионален състезател във футбола, борбата, колоезденето, ръгбито. Постарах се да достигна висота в аматьорското майсторство в ските и тениса. Не успях! Какво ми попречи?! Тогава не бях наясно, сега вече знам - не осъзнах как да преодолея кривицата на собственото ми мислене! Тогава неистово исках да триумфирам победеносно по площадки, зали и стадиони, като марширувам върху потъпканато самочувствие на спортните ми опоненти. Аз, победителят, тук и там изпитвах огромно удоволствие да гледам разтърсващите, разкъсващите усещания за унижение. Колкото по-жалки ставаха съперниците ми, толкова повече се изпълвах с усещането за съвършенство, макар и мимолетно, защото трябваше да отворя вътрешната си порта пред напиращото ново предизвикателство. Така бе, докато разбрах, че истинската същност на спорта е деформирана от собствените ми желания. Желания да забивам своя байрак на щастието върху нещастието, дълбоко преживяно от спортните ми противници.

Да, оказа се, че в спорта има победител и победен, унизител и унизен. Усетих, че всичко това е обградено от ниско съзнание, тръпнещо да погълне нови и нови порции унижения и зрелища... Не след дълго открих, че истинският спорт за мен е онзи, в който се състезаваш със самия себе си, в който побеждаваш и унижаваш собствената си летаргия, собственото си върховно постижение. В този спорт, ако има някакво унижение, то не е за човешката душа на съперника, а за собственото материално тяло за сметка за извисяването, на летежа на собствения дух.Този спорт се нарича СЕБЕНАДМИНАВАНЕ и той се задвижва от чистите стремежи, високото съзнание и вдъхновения, неспиращия стремеж. Хубавото е, че СЕБЕНАДМИНАВАНЕТО може да се практикува от всеки: младия и стария, болния и здравия, умния и глупавия, богатия и бедния... СЕБЕНАДМИНАВАНЕТО дори може да се приеме като форма за безкласово обединение на човешките души, разделени изкуствено с власт и сила във вековете невежество назад във времето. Но СЕБЕНАДМИНАВАНЕТО най-вече е средство, способ, с който с лекота се разчупват оковите на самоограниченията.

Не вярвате ли, ами опитайте спорта СЕМЕНАДМИНАВАНЕ и проверете!Опитайте да се себенадминете в тичането, в повдиганията, в мятанията, в точността... Себенадминавайте се във всички индивидуални спортни дисциплини. Нека вашият победен противник да са собствените ви самоограничения, невежество, летаргия... Нека вашият златен медал бъде фината радост от личното израстване, от истински щастливия полет на душата ви.