Въпроси от атлети

Крейг Върджин (американски шампион на 10 000 м., два пъти световен шампион в крос-кънтри, най-добро време на маратон - 2:10 ч.)

Въпрос: Как да се справим с напрежението, придружаващо победата, както и с разочарованието от загубата при едно спортно състезание?

Шри Чинмой: Можете да се справите с напрежението при победата, ако няколко дни преди състезанието или дори преди самия старт, си представите радостта от победата. Въображението не е самоизмама, не е безпочвена реалност. В един друг свят то е реалност. Ние го внасяме в нашия свят така, както сваляме плодове от някое дърво.

За да се справите с отчаянието от загубата, трябва да се запитате кой е разочарован – умът или сърцето. Ще осъзнаете, че разочарован е умът, а не сърцето. Умът създава разделение, той самият е разделен. А разделението е друго име на болката, унищожителната болка. Сърцето на свой ред твори единство и всъщност е самото единство. А единството е другото име на радостта, спонтанната радост. Когато живеете в сърцето, дори и най-големият ви враг да спечели състезанието, няма да се почувствате нещастни. За ваша голяма изненада, ще видите, че неговата радост несъзнателно и неочаквано ще проникне във вас и ще разшири сърцето ви. Тогава ще почувствате почти толкова радостен, колкото се чувства и самият победител.


Иймън Коглан (Ирландия, олимпийски финалист на 1500 м, 4-то място през 1976 и 1980 г., световен рекорд на 1 миля^* в зала)

Въпрос: На финала по време на Олимпиадата на старта застават десет състезателя. Всички те имат стопроцентова физическа подготовка. Кое е предимството, което изтегля един от тях пред останалите?

Шри Чинмой: Това кой ще спечели не е само въпрос на късмет. Има два начина да станеш победител. Единият е да се концентрираш върху всеки състезател и като магнит да привлечеш в себе си силата на волята му, да изпразниш всичките си съперници от тяхната сила на волята или жизнена енергия. Това се нарича чисто и просто сила на решителността. Лъвът на решителността поглъща по-слабите животни.

Другият начин е да се идентифицираш с източниците на най-високата скорост и издръжливост. Човек съзнателно се слива с по-висшите реалности, които са невидими, но безкрайно по-бързи и могъщи от външните реалности или външните способности.

Ако бегачът е съзнателен търсач на Истината и любящ Бога, той ще възприеме вътрешния способ, а не външния. Външният метод е методът на лъва – да изреве и да погълне съперниците си.


Дон Кардън (САЩ, президент на Асоциацията на Шосейни атлети, 4-то място на олимпийския маратон през 1976 г. в Монреал)

Въпрос: Защо смятате, че бегачите често успяват да постигнат медитативно състояние, докато тичат?

Шри Чинмой: Концентрацията и медитацията са от едно и също семейство. Когато външният бегач фокусира вниманието си върху  дадено състезание, той може да освободи ума си от всякакво нежелано разсейване. Неговата целенасочена концентрация е предпоставка за медитативното съзнание.


Франко Колумбо (фитнес: Мистър Свят, Мистър Вселена и двукратен Мистър  Олимпия)

Въпрос: Доколко важни за ума са йогийските разтегателни упражнения?

Шри Чинмой: Ако човек практикува разтегателни упражнения и смята, че така ще установи мир в ума си, той напълно се заблуждава. Независимо колко разтегателни упражнения прави, колко часове наред се разтяга, той няма да успее. Мир на ума се постига само чрез живот на молитва и медитация. Имам няколко ученици, които са изключително добри в разтегателните упражнения. Но за съжаление умовете им спокойно могат да надминат и маймуните с неспокойствието си. Ако човек се занимава с фитнес или вдигане на тежести и желае да има мир на ума, той трябва съзнателно и посветено да развие и любов към Бог.


Дик Биърдсли (САЩ, победител в Лондонския маратон през 1981 г. с 2:11, второ място в Бостън през 1982 г. с 2:08:53)

Въпрос: Изтичах маратон за 2:08:53,  като основно бях тренирал на шосе. Ще имам ли по-добри шансове да се включа в олимпийския маратонен отбор през 1984 г., ако правя тренировки и се състезавам на 10 000 м на пистата?

Шри Чинмой: Ако бягате 10 000 м. на писта, определено ще подобрите времето си на маратона. Бягането е въпрос на физическа, умствена и философска дисциплина, въпрос на Отвъдното. Във физическия аспект никой не ще ви каже повече от това, което вече сам знаете.

На ментален план, ако сте свикнал на по-къси разстояния, може наистина да извлечете полза. Докато тичате маратона, се опитайте да си представите, че тичате само двадесет километра, а не четиридесет и два. Ако успеете да убедите ума си в това, и ако умът успее да убеди тялото, че то тича само двадесет километра, ще получите голямо предимство. Това не е ментална халюцинация. В ума изгрява ново откритие и той го предава на тялото. И тялото, и умът трябва да действат заедно, за да достигнат крайната цел.

Що се отнася до философския аспект, трябва да чувствате, че проблемите ви са незначителни като мравки и не бива да им обръщате внимание. На пътя сте имали проблеми с крави, кучета, локви и всякакви други препятствия. Трябва да приемате всеки проблем философски. Въпреки че тези неща са крайно неприятни и обезсърчителни за бегач като вас, трябва да чувствате, че те са неразделна част от живота на атлета. Ако гледате на тях по този начин, когато ви нападнат обезверението и временната липса на ентусиазъм, вие ще можете да преодолеете тези препятствия.

И накрая, ако успеете да повярвате, че чрез бягането вие правите нещо, което има пряка връзка с вечно надминаващото се Отвъдно, което е далеч отвъд обсега на земно-ограничения физически ум, ще може да извлечете огромно вдъхновение. Това вдъхновение ще ви донесе допълнителна сила, радост и чувство на удовлетворение.


Мери Слейни-Декър (атлетика: световна рекордьорка и двукратна златна медалистка в световния шампионат през 1983 г.)

Въпрос: Каква е ползата да знаем, че благодарение на стимуланти някои жени атлети имат химическо предимство пред съперничките си, и как може “естествен” атлет като мен да оправдае формирането на световни ранглисти, знаейки, че атлетите, използващи химикали, са винаги по-високо в ранглистата от така наречените “естествени” атлети?

ШриЧинмой: Понякога е добре и е нужно да знаем какво правят другите.  Например това може да провокира състезателния дух на бегача. Но понякога може да създаде и пречки. Може да се почувстваме объркани, а в същото време нямаме склонност да възприемем техните методи. В такива случаи е най-добре да имаме увереност в собствените ни естествени способности.

Природата въплъщава космическа енергия. Космическата енергия е безкрайно по-силна от всякакви сътворени от човека химикали. Тази енергия идва от най-дълбокия Източник и ни води към най-дълбокия Източник, като в същото време ни осъществява и удовлетворява. Химикалите и другите изкуствени средства рано или късно ще претърпят крах, защото са неестествени. Всичко неестествено е като балон. За известно време то ослепява и озадачава човешкия ни ум, но в един момент ще се спука.


Грег Мейер (САЩ, победител на маратона в Бостън през 1983 г. с 2:09; рекордьор за САЩ на 15 км и 20 км)

Въпрос: Защо получавам повече удовлетворение от тренировките отколкото от бягането?

Шри Чинмой: Получавате повече тренировките отколкото от състезанието, защото когато тренирате, имате повече единство с вътрешния си живот, който въплъщава безкрайно удовлетворение. Когато се състезавате, вие го правите, защото искате да победите другите. Духът на предизвикателството, който възниква при състезанието, често е засегнат от тревога, притеснение, съмнение, несигурност и отчаяние. Когато просто се упражнявате, вие се представяте пред най-близките “членове” на семейството си – тялото, витала, ума, сърцето и душата си. Всъщност тези най-близки членове на вътрешното ви същество се упражняват заедно с вас. Това е като едно семейно празненство. Докато тренирате, вие съзнателно работите, за да надминете предишните си способности. Тогава вие слушате посланието на вечно себенадминаващото се Отвъдно, а самото послание е пълно удовлетворение. Но когато се съревновавате с другите, вие се интересувате повече от победата отколкото от себенадминаването. Затова естествено е несигурността, притеснението и съмнението да имат свободен достъп до сърцето и ума ви и вие да не може да почувствате и да имате удовлетворение.


Род Диксън (победител в Нюйоркския маратон, Олимпийски игри 1972 г. – бронз на 1500 м, 1976 г. – четвърти на 5 000 м в Олимпийските игри)

Въпрос: Не е ли оправдано очакването ми семейството ми да разбере физическия ми стремеж да продължа с бягането? Аз искам да удовлетворя семейството си, но в същото време и да осъществя атлетическата си кариера.

Шри Чинмой: Ти си велик бегач. Вече си успял да постигнеш удивителни висоти в лекоатлетическата си кариера. За да достигнеш такива висоти в света на бягането, трябва да си направил огромни жертви. Членовете на семейството ти също трябва да са направили много жертви. Тази взаимна жертва в никакъв случай не е знак, че пренебрегваш семейството си. Когато човек мисли и медитира върху Крайната цел, по пътя си той прави явни жертви. Трябва да знаеш, че постепенно тези жертви стават източник на просветляващо удовлетворение. Или пък значението им избледнява, когато ти нееднократно се увенчаеш с върховен успех.

С човешките си сърца членовете на семейството ти желаят да те притежават и през цялото време да те имат край себе си. Твоята любов към тях и тяхната обич към теб означават всичко за тях. Може би славата ти като бегач за тях стои на второ място.

Но същите тези членове на семейството ти,  всеки един от тях, има и божествено сърце. За разлика от човешкото сърце, което иска да притежава и да бъде притежавано, божественото сърце желае единствено да се раздава, да се разширява, да приема широкия сват и да бъде приемано от широкия свят. Това са посланията, които божественото сърце получава от по-висшите светове и предлага на целия свят.

Тези, които живеят в божественото сърце, са предопределени за целия свят. Те не пазят посланията, които божественото сърце има дава, като тайно и свещено съкровище само за най-близките си. Не, те ги предлагат на цялото човечество.

Така че ако те искат да те притежават и да те чувстват като свой собствен, трябва да се опитат да заживеят в божественото сърце – както правиш ти. Ако и ти, и членовете на семейството ти успеете да живеете в божественото сърце, тогава твоята посветеност към тях и тяхното пълно разбиране за това какво си бил, какво си и в какво ще се превърнеш, рано или късно ще донесе безкрайна радост и удовлетворение и на теб, и на тях.


Джон Савидж (американски тенисист)

Въпрос: Защо е толкова трудно човек да напредва в спорта?

Шри Чинмой: В живота, за щастие или нещастие, нищо не е лесно. Ние се възхищаваме и прекланяме само пред резултата. С години усилено се упражняваме. След това за миг турнирът свършва. След това светът си спомня само, че е имало някакъв шампион на Уимбълдън, U.S. Open или във Франция. Но колко години си се подготвял за това? Четири, осем, десет, дванадесет! Това светът не оценява. Той оценява само победата, а не подготовката.


Чанъл суим тим’86 (членове на ШЧМТ, които през 1986 г. се опитват да преплуват Ламанша, 33-42 км, 12-22 часа, температура на водата 14-18 ˚)

Въпрос: Тази година около половината от нашите плувци преплуваха канала. Как може човек да се подготви по-добре на вътрешен план, за да има по-голям успех следващата година при лоши метеорологични условия като студена вода, високи вълни и неблагоприятно течение?

Шри Чинмой: Щом скочите във водата, трябва да си представите, че зад вас гори огън. Ако огънят не ви плаши, си представете животното, от което се страхувате най-много – лъв, тигър, алигатор, та дори медуза или каквото ви хрумне. Щом влезете във водата, почувствайте, че животното е зад вас и ви преследва. Трябва да продължите напред, не може да се върнете. В същото време, винаги чувствайте, че отпред ви зове нещо невероятно красиво. Опитайте се да си представите най-красива градина или златен бряг. Това е другата причина, поради която продължавате напред.

Докато сте в света на въображението, определено ще се чувствате по-малко уморени, защото ще живеете в света на мечтите. Само трябва да внимавате и да не забравяте, че плувате. Може влезете в транс, и това да ви струва много.

Въображението е реалност в един определен свят и има сила. Написал съм хиляди стихове и песни само благодарение на въображението си. Когато плувате, трябва искрено да се молите на Всевишния във вас. Когато вдигам тежести, преди всеки опит, аз се моля и медитирам 3-4 минути. Отивам настрана и се моля и медитирам. Вие също трябва да се молите и да медитирате, преди да плувате, и не само през деня, в който сте решили да преплувате Ламанша.

За нас физическото е средство за изява на душата. Само тялото не може да направи нищо. Когато видя, че с китката си съм успял да повдигна 2000 паунда, това ми изглежда немислимо, невероятно. Но все пак аз го направих.

Дори и да сте здрави и в добра форма, пак не смятайте, че разчитате само на себе си. Разчитайте 100% на Божията Милост и чувствайте, че една по-висша сила ви изтласква и издърпва напред.

---

^{*1 миля е равна на 1,609 км.}