Връзката между спорт и медитация

Въпрос: Как могат да бъдат съчетани спорта и медитацията?

Шри Чинмой: Нашата философия не отрича нито външния, нито вътрешния живот. Повечето хора отричат вътрешния живот. Чувстват, че той не е важен, щом могат да съществуват на земята и без него.  Други пък смятат, че не е нужен външният живот. Те чувстват, че е най-добре да се оттеглят в някоя пещера в Хималаите и да живеят в усамотение, тъй като външният живот е твърде болезнен и пълен с неразбиране.

Ние не вярваме в това да водиш само живот на усамотение или само обикновен човешки живот, така наречения модерен живот, зависещ от технологиите, а не от вътрешната реалност – душата. Ние се опитваме да съгласуваме и хармонизираме външния и вътрешния живот. Външният живот е като едно красиво цвете, а вътрешният е неговото ухание. Ако цветето няма ухание, ние не можем да го оценим. Но ако изобщо няма цвете, как може да има ухание? Така че вътрешният живот и външният трябва да вървят заедно.

Тялото е като храм, а душата, или вътрешната реалност, е като олтар в храма-тяло. Ако в храма няма олтар, то той ще е без стойност за нас. От друга страна, ако не поддържаме храма в добро състояние, как ще можем да се грижим добре за олтара? Ние трябва да поддържаме тялото в добра форма и затова бягането е от изключителна полза. Ако сме в добра физическа форма, ще имаме повече вдъхновение да ставаме рано сутрин за медитация. Вярно е, че вдъхновението да медитираме идва отвътре, но ако сме здрави, ще ни е много по-лесно да ставаме в пет или шест часа, за да се молим и медитираме. Така външният живот помага на вътрешния. В същото време, ако се вдъхновим да станем рано за медитация, ще имаме възможност и да излезем навън да потичаме. Ето тук виждаме как вътрешният живот помага на външния.

И външното, и вътрешното бягане са важни. Маратонът е дълъг четиридесет и два километра. Да кажем, че крайната ни цел е да изминем четиридесет и два километра. Ако бягаме едва от скоро, няма да сме в състояние да изминем това разстояние. Но с ежедневни тренировки ние развиваме своята издръжливост, бързина и упорство. Постепенно надминаваме ограничения си капацитет и в един момент постигаме целта си. Във вътрешния живот молитвата и медитацията са нашето вътрешно бягане. Ако се молим и медитираме всеки ден, ние увеличаваме вътрешните си способности. Капацитетът на тялото и капацитетът на душата, скоростта на тялото и скоростта на душата вървят заедно. Външното бягане ни напомня за нещо по-висше и по-дълбоко – душата, която тича по Пътя на Вечността. Бягането и физическите упражнения ни помагат както във вътрешния ни живот на стремеж, така и във външния ни активен живот.

Въпрос: Много велики атлети разказват, че са изживявали по-висше съзнание под формата на предусещане за бъдещото си представяне или единство с природните сили. Откъде идват подобни преживявания?

Шри Чинмой: Тези атлети имат по-висши изживявания, не защото са много развити в духовно отношение.  Много хора практикуват духовен живот, но не получават такива изживявания. Понякога Бог се опитва да вдъхнови хората по много специален начин, в специален момент. Тези атлети години наред се убиват от тренировки и сега Бог иска да им покаже, че в живота има и по-висши реалности. Той иска да им каже: “Не спирай, не спирай до тук. Сега ти работиш за своето име и слава. Ако си пръв, ще получиш радост, ако си последен, ще се чувстваш нещастен. Но съществува и друг свят. В него още самото действие ти доставя огромна радост. Сега мислиш, че ти предстои да свършиш много неща, толкова много, че не ще можеш да се справиш с всичко. Но в този друг свят ти не само ще можеш да вършиш много повече неща наведнъж, но и още докато го правиш, ще получаваш радост. Не ще е нужно да чакаш резултатите, за да получиш радост.”

В духовния живот е така. Хората, които се молят и медитират най-душевно, получават огромна радост, докато се молят и медитират. Те не очакват след два-три часа да получат някакъв резултат, който да ги направи щастливи. Самата молитва и медитация ги прави щастливи.

Въпрос: Какво точно означава мотото ви: “Тичай и се превърни. Превърни се и тичай”?

Шри Чинмой: Ако тичаме, ние виждаме как способностите ни се проявяват напълно. Преди това те са били скрити. Не са функционирали вътре във нас. Но когато тичаме, ние извеждаме на преден план скритите си способности и можем да постигнем нещо и да се превърнем в нещо. Но веднъж щом се превърнем в нещо, това не е краят. Трябва да продължим все по-напред, защото ние сме вечни пътници . Всичко в нас се себенадминава. Както е при детето. Да научи азбуката е първата му цел. То се обучава и я запомня. Но дали ще спре дотук? Не. Втората му цел е да отиде на училище. След това ще поиска да отиде в колеж. Бегачът извежда на преден план своите способности и се превръща в нещо. Тогава се оглежда наоколо и вижда някои първокласни бегачи. Той получава вдъхновение да стане отличен бегач като тях. Може би един ден ще ги превъзхожда и ще ги надмине. Така че винаги има по-висши цели, дори след като сме се превърнали в нещо. Веднъж щом достигнем първата си цел, трябва да се отправим към друга, по-висша цел.

Въпрос: Като учител по медитация защо насърчавате спортните занимания?

Шри Чинмой: Аз насърчавам и вдъхновявам учениците си да организират и участват в триатлони и състезания на дълги и къси разстояния, защото чувствам, че светът се нуждае от динамизъм. Външният свят се нуждае от динамизъм, а вътрешният свят се нуждае от мир. Ние всички сме търсачи и се молим и медитираме, за да получим мир. В същото време чувстваме, че ако сме динамични, ще успеем да постигнем повече във външния си живот. За да бъдем динамични, във всеки момент ние се нуждаем от добра физическа форма, а бягането значително ни помага да поддържаме такава форма. Освен това то ни напомня за вечното пътешествие, в което ние вървим, маршируваме и тичаме по Пътя на Вечността към своята вечна Цел.

Как медитацията помага на спорта

Въпрос: Вътрешното бягане помага ли на външното бягане?

Шри Чинмой: Вътрешното бягане определено помага на външното ни бягане. Чрез молитва и медитация ние можем да развием силна воля, която да ни помогне изключително много във външното ни тичане. Медитацията е покой, утихване, мир, докато съзнанието на бягането е изпълнено с динамизъм. Едновременно с това, в сърцето на външната скорост, която развива бегачът, има специален покой или затишие. Ние можем да внесем този покой във външния си живот. Покоят е невиждана сила и тази невиждана сила е винаги готова да се притече на помощ на външния бегач.

Въпрос: Атлетът, който притежава духовна чистота, има ли по-голям капацитет от атлета, който не се интересува от духовен живот?

Шри Чинмой: Представи си, че двама атлети на физически план имат един и същи стандарт. Ако вие имате чистота, а другият няма, какво ще се случи? Ако наистина имате един и същи стандарт, тогава определено ще успеете да надминете човека без чистота. Когато вземете гюлето, вие ще съумеете да овладеете виталните, менталните и физическите си мисли. Но когато другият го хване, той ще се огледа да види дали другите го наблюдават. Докато мисли за публиката, ще загуби част от силата си. Когато се отъждестви с публиката, той ще приеме нейните тревоги, притеснения и напрежение. Но когато вие изтласквате гюлето, няма никой друг освен вас и Бог. Вие не позволявате на виталът си да излезе на преден план. Не отваряте вратата на физическото. Не отваряте вратата на ума. Чистотата е вашият пазител. Тя не позволява на никоя отрицателна сила да влезе. Вие нямате представа кой е добър, кой е лош, кой ви е враг. Но вашият пазител – чистотата– е много строг. Той няма да позволи на нещо негативно да влезе в ума ви. Така че ако двама атлети имат един и същи капацитет, този, който е по-чист, несъмнено ще спечели, защото няма да позволи да бъде атакуван от външни сили по време на състезанието.

Въпрос: Духовният живот променя ли физическата форма?

Шри Чинмой: Да, духовният живот наистина променя физическата форма, ако докато практикувате духовност вие се грижите и за физическото. Има много духовни Учители, които практикуват духовност и в същото време отдава внимание на физическото. Аз съм един от тях. Дори когато бях в Индия, редовно правех физически упражнения наред с медитацията си. Но има много Учители, които не обръщат внимание на физическото.

Духовният живот определено има способност да промени физиката. Но ако не го използваме съзнателно, за да помогнем на тялото, естествено то ще откликне само до известна степен. Зависи от търсача – дали той желае духовният му живот да проникне в телесното му съзнание или предпочита да живее в две отделни реалности. Аз чувствам, че тези реалности трябва да вървят заедно. Така например няма полза и ако тялото е силно, но човек няма духовен стремеж. Тялото и душата трябва да вървят заедно в духовното пътешествие.

Как спортът помага на медитацията

Въпрос: Концентрацията, която използват атлетите, помагали им по някакъв начин в духовно отношение?

Шри Чинмой: Въпреки че концентрацията им е на физическо и витално ниво, а не на психическо, все пак им помага. Тя е сила, която може да бъде използвана за всякакви цели – като силата на парите. Но ако желаете да придобиете нещо по-фино, силата на парите не ще ви бъде от полза. За по-фините неща имате нужда от по-друг вид концентрация. Психическата концентрация е наистина трудна – много по-трудна от физическата или виталната концентрация. Тя е като по-голям брат. Но и по-малкият брат може да помогне на по-големия. Силата на концентрацията, на която ви учи атлетиката, определено ще помогне на психическата концентрация. А ако някой има психическа концентрация, както и физическа, витална и ментална концентрация, той може лесно да стане шампион в атлетическия свят, както и в духовния свят.

Въпрос: Как може с успех да канализираме и превърнем физическата енергия в духовна?

Шри Чинмой: Трябва да знаем, че физическата енергия има само един източник и този източник е духовната енергия. Когато сме във телесно съзнание, ние не усещаме това. Но когато влезем дълбоко навътре, виждаме, че духовната енергия е източник на физическата, виталната и менталната енергия. Когато духовната енергия навлезе във физическото, тя донякъде се замърсява. Не успява да запази първоначалната си чистота. Това, от което се нуждаем, е чистота на вътрешен план и посветеност на външен план. Вътрешна чистота можем да получим чрез стремеж, а външната посветеност идва чрез постепенно вътрешно пречистване и вътрешно самоосъзнаване. Когато имаме и вътрешна чистота, и външна посветеност, духовната енергия влиза във физическата и тогава тази физическа енергия се превръща в допълнителна сила за духовната енергия.

Въпрос: Как можем да извлечем духовна полза от подготовката   и изтичването на маратон?

Шри Чинмой: Маратонът е едно дълго пътешествие. Разбира се, съществува и ултрамаратон, но маратонът е уникален и винаги ще остане несравним сред бяганията на дълги разстояния. Така както маратонът е дълго пътешествие на външен план, така и духовността е едно дълго, много, много дълго пътешествие на вътрешен план. Вашето духовно тичане е без рождение и без смърт – то е безкрайно.

Когато бягате маратон, вие се опитвате да постигнете на физически план нещо много трудно и изискващо усилия. Участието в маратона ви носи радост, защото ви напомня за това, което се опитвате да постигнете на вътрешен план. Така както сте решени да завършите това така дълго пътешествие на външен план -  маратона, така сте и решени да достигнете Целта във вътрешното си пътешествие. Едното пътуване винаги ще ви напомня за другото. Външното пътуване ви напомня за вътрешното пътуване към осъзнаването на Бог, а вътрешното пътуване ще ви напомни за външното ви пътуване към проявяването на Бог.

Въпрос: Какви са предимствата на бягането пред играта на тенис?

Шри Чинмой: Бягането ни напомня за вътрешното пътешествие, което предстои да изминем. Целта е пред нас и ние тичаме към нея. Това е едно върховно чувство, което постепенно израства във велико постижение. Играта на тенис ни напомня какво означава да си инструмент. В тениса топката е всеотдаен инструмент, който винаги се опитва да ни удовлетвори според нашето желание. Независимо къде поискаме да я отпратим, топката ни слуша. Тенисът ни напомня за божествената цел, която е да станем съвършени инструменти на Бог и да Го удовлетворим по Негов собствен начин. От своя страна тичането ни напомня за непрекъснатото пътуване по Пътя на Вечността към предопределената ни цел. Тенисът и бягането са като два пътя, които водят към една и съща цел. Накрая и двата достигат целта, но го правят от различни посоки.

Въпрос: Триатлонът има ли някакво духовно или символично значение?

Шри Чинмой: Плуването ни напомня за нашия духовен живот. Все още ние плуваме в морето на невежеството, но се молим на своя Възлюбен Всевишен и медитираме върху Него, за да заплуваме в морето от Светлина и Наслада. Бягането ни напомня за нероденото и безсмъртно пътешествие по пътя на Вечността.

Когато караме велосипед, ние се сещаме за еволюцията, за това как светът еволюира през различните цикли. Когато мислим за нашата планета, ние си представяме едно въртящо се кълбо. Животът ни също се върти като колело. Някога, в далечното минало, сме живели в ерата на истината. Сега живеем в ерата на лъжата. Имало е време, когато върховен господар е била истината, но сега във всеки миг и на всяко място властва лъжата. Нашата цел е да върнем златната епоха, в която истината ще бъде наш вътрешен водач и ще се възцари навсякъде.

Аз ценя и се възхищавам на атлетите, които имат огромни способности в тези три основни категории – тичане, колоездене и плуване. Всяка категория е от голямо значение. Ние желаем да плуваме в морето от Светлина и Наслада, а не в морето от невежество-нощ. Ние тичаме по Пътя на Вечността. В процеса на еволюция нашият живот, жизнената ни енергия, всичко, се върти така бързо. Колкото по-бързо можем да вървим, толкова по-скоро ще можем да постигнем външен успех и вътрешен напредък. А с външен успех и вътрешен напредък ще можем да достигнем целта си безкрайно по-бързо.

Въпрос: Каква нагласа трябва да имаме, за да победим?

Шри Чинмой: От духовна гледна точка, можем да победим с нагласата си за себедаване. Ако имате искрена всеотдайност, вие сте повече от готови да победите собственото си невежество. В обикновения човешки живот ние се опитваме да спечелим, като победим другите. В духовния живот се опитваме да спечелим, като победим нестремящото се и небожественото в себе си. Печелившата нагласа е нашата готовност да овладеем качествата, които спъват напредъка ни.

Въпрос: Какъв е духовният смисъл на състезателните спортове?

Шри Чинмой: Целта ни не е да станем най-великият атлет в света. Целта ни е да поддържаме тялото си в добра форма, да развием динамизъм и да доставим на витала невинна радост. Целта ни не бива да бъде да надминем другите, а постоянно да надминаваме собствените си предишни постижения. Няма как истински да оценим капацитета си, ако нямаме някакъв модел за сравнение. Затова и не се състезаваме, с цел да победим другите, а за да проявим собствените си способности. Пълният ни капацитет излиза на преден план едва когато около нас има други хора. Те ни вдъхновяват да проявим най-добрите си способности, а и ние ги вдъхновяваме да направят същото. Ето защо участваме в състезателни спортове.

Винаги трябва да има цел. Да имаш цел не означава да победиш световните шампиони в бягането, далеч от това. В духовния живот няма съревнование. Но има нещо, което е съществено важно, необходимо и неизбежно, и което ние наричаме напредък. Целта ни трябва да е нашият собствен напредък, а самият напредък е най-просветляващото изживяване.

Да кажем, че искаме да напредваме, да надминаваме себе си. Ако с нас има и някой друг, веднага неговият и нашият ум ще си помислят, че се състезаваме. В обикновения живот ние се състезаваме с другите, за да получим надмощие. Но в духовния живот не се състезаваме с другите. Просто се опитваме да надминем собствения си капацитет.

Можем да мислим за себе си като за съставени от две половини – едната е несъвършенството, а другата е искреният ни плач за съвършенство. Едната страна е слабостта, а другата е силата. С вътрешния си плач за съвършенство, нека тичаме към своята цел, за да достигнем брега на просветлението. Когато съществото ни напълно се просветли, тъмните сили, силите на невежеството, не смеят да ни доближат. Преди да достигнем целта, те ни предизвикват. Но веднъж щом достигнем целта си, просветлението, силите на невежеството не се осмеляват да влязат в нас, защото чувстват, че ще бъдат напълно унищожени. Не знаят, че просто ще бъдат преобразени и просветлени.

Въпрос: Бихте ли казали, че днес хората се обръщат към бягането като към нещо допълващо духовния им живот?

Шри Чинмой: Използвате термина “духовност”. Но нека в случая използваме думата “щастие”. Много хора откриват, че бягането е един много ефикасен начин да си доставят щастие. Бягането изисква да бъде в добра форма не само тялото, но и виталът, умът и сърцето. Понякога тялото е достатъчно здраво, за да тича, но умът не е готов. Друг път умът желае да тича, но тялото не желае да му съдейства. Когато става въпрос за бягане, всички “членове на семейството” – тялото, виталът, умът и сърцето – трябва да работят заедно. Чрез тичането душата иска да предложи угощение на всички свои деца. Радостта й няма да бъде пълна, ако дори само един член – тялото, виталът, умът или сърцето – не участва. Бягането поддържа тялото, витала, ума и сърцето в добра форма, така че душата да получи пълно щастие.

Въпрос: Може ли бягането да ни помогне да се освободим от раздразнението и гнева?

Шри Чинмой: Бягането е отлично средство за освобождаване от раздразнението и гнева. Ако наистина сте ядосани на някого, излезте да потичате. След километър-два ще видите, че гневът ви си е отишъл, или защото напълно сте се изтощили, или защото удовлетворението, което ви е донесло физическото натоварване, е заело мястото на гнева. В Индия един от наставниците ми често казваше, че ако се ядосаме, трябва да тичаме на едно място. Вместо да посъветва учениците си да се помолят на Бог да отнеме гнева им, той им казваше да бягат. Винаги подчертаваше, че не е нужно да изминем някакво разстояние, а просто можем да потичаме на място. След минута-две гнева ни ще отмине. Той знаеше, че бягането е ефикасен метод за освобождаване от отрицателните емоции.

Въпрос: За сериозния бегач има ли разлика между стремежа и амбицията?

Шри Чинмой: Има огромна разлика между стремежа и амбицията. Ако един бегач иска да направи усилие да прояви пълния си капацитет и да достигне най-бързата си скорост, това е неговият стремеж. Но когато се роди амбицията, се появява и съревнованието. Амбицията иска да бъде първа във всичко, докато е стремежът е друг. Той казва: “Аз ще дам най-доброто от себе си и ще тичам редовно. Но резултатът, постижението, ще оставя изцяло в Нозете на Всевишния.”

Въпрос: Доколко е важно за духовния стремящ се да бъде в добра физическа форма?

Шри Чинмой: Добрата физическа форма е от изключително значение в живота ни. Ако тялото е в добро състояние, ние сме способни да извършваме добре всички задължения в живота си. Затова е важно всеки ден да бягаме или да правим физически упражнения, за да сме силни, здрави и динамични. Ако сме физически силни, няма да позволяваме на болестите и другите неканени гости да влизат в нас.

В миналото хората отдавали значение на здравото тяло, защото знаели, че ако имат здраво тяло, ще могат да останат на земята по-дълго време. Ако били духовни, те чувствали, че здравото тяло ще им позволи да продължат да се молят и да медитират много повече години. И днес ние знаем, че когато тялото е поразено от болести, не можем да се молим и медитираме добре.

Ние имаме и тяло, и душа. Духовният човек трябва да отдава еднакво значение на тялото и на душата. Ако обръща внимание само на тялото, ако стане физически силен, но духовно много слаб, той няма да притежава мир в ума си или вътрешно щастие. Ако пък обръща внимание само на молитвата и медитацията и пренебрегва тялото, тялото му няма да бъде добър инструмент за разкриването и проявлението на Бог. Сутрин той ще се опитва да се моли на Бог, но ще бъде възпрепятстван от главоболие, стомашни проблеми и т. н.

Ако стремящият се никога не прави физически упражнения, тялото му ще остане непросветлено, летаргично и ще се превърне в истинско препятствие. Ако физическото съзнание не се стреми, то ще остане отделено от душата. Тогава бъдете сигурни, няма да можете да постигнете съвършенство. Физическото трябва да се стреми по свой начин, за да увеличи капацитета си и да може да задържи светлината. Тогава то ще сътрудничи на духовното и вие ще можете да се стремите и да проявявате много повече.

Така че физическата подготовка и духовността трябва да вървят заедно. Това е като да използваш двата си крака. Не мога да вървя с един крак. И двата са ми нужни, за да достигна целта си.